Райското кътче Капургана в Колумбия

Веднага след като излизаме от мъничкия самолет на ADA, с който сме прелетели разстоянието между Меделин и Аканди, усещаме силната топлинна вълна и влажността на въздуха. Местното летище има само една писта, а самата сграда прилича по-скоро на чакалня на жп гара, в която няма отделни гишета, стаи или ленти за багаж. Посреща ни граничен полицай, който поглежда паспортите ни и преписва имената и националностите ни в голям тефтер. Карибско море е само на няколко километра и вече усещаме наближаващото приключение.

Още докато взимаме багажите си, получаваме покани от шофьори на каруци с магарета, които транспортират пътниците от летището до малкия град Аканди. В самия град, подобно на останалите близки морски селца, няма коли или градски транспорт. Каруцата ни отвежда директно до пристанището, откъдето трябва да вземем лодка до Капургана. Всъщност, едно от най-ключовите впечатления на всички пътешественици, които се опитват да стигнат до това кътче от рая, е именно колко трудно се стига до него. Макар и през няколко месеца от годината да има директни полети от Меделин до Капургана, през останалото време единственият начин да стигнеш до селцето е по вода. Цялата местност около границата между Колумбия и Панама е покрита с гъста джунгла, през която не минават пътища или магистрали.

Capurgana

"Пътят е труден, но си заслужава!", бяхме прочели в няколко пътеписа, докато планирахме пътуването. Започваме да разбираме защо, след като се озоваваме на лодка с още около 20 пътници, започваме да форсираме през вълните. Всички носят спасителни жилетки, а багажите ни са опаковани в големи найлонови торби и натрупани в купчина заедно с кашони с провизии, които трябва да стигнат до Капургана.

След малко повече от половин час, лодката пристига на малкото капурганско пристанище, на което гледката спира дъха ни. Палми и пясъчен плаж, малки цветни колиби по брега, още лодки, рибари и търговци - всичко прилича на онези снимки, които човек би сложил на десктопа си, докато си мечтае за следващата отпуска. И тук, както в Аканди, няма коли. Освен това няма банкомати, интернет и в повечето време - обхват. Идеалното място, на което можеш да се откъснеш от всичко останало, да изключиш телефона си и да спреш да се интересуваш колко е часът.

Capurgana

Не е чудно, че морските дарове и други рибни специалитети са сред най-вкусните и типични ястия в областта. По-интересните неща, които задължително искахме да опитаме, включваха кокосов ориз, чипс от банан, както и множеството екзотични плодове, чиито имена никога не успявахме да запомним.

Capurgana

Само на 1-2 часа разходка в джунглата от Капургана се намира селцето Сапзуро, до което се разходихме на следващия ден. Самото то пък е на минути от границата с Панама - примамлива разходка не само защото получаваш шанса да стъпиш в рамките на още една държава, а и защото малко след граничния пункт се стига до един от красивите панамски плажове La Miel. На него освен да се гмуркат и да разглеждат кораловите рифове наоколо, да си починат под някоя палма и да пият пина колада в кокосова черупка, туристите могат да посетят и голям duty free магазин, в който се пазарува само в американски долари.

Capurgana

Посещението на Капургана и Сапзуро не е просто шанс да се измъкнеш от шума и хаоса на големите колумбийски метрополити като Меделин и Богота. В тези две селца, където времето сякаш е спряло, можеш да усетиш спокойствието на карибският начин на живот, да останеш сам с мислите си или да споделиш моменти с приятели, далеч от стреса, работата и всякакви технологии, които в останалото време са огромна част от ежедневието ти.