Историята на един пътешественик

Автор на статията: Ерин Съливан

Малко след като завърших колеж и започнах първата си работа попаднах и на първата си голяма любов. Това доведе и до решението ми да се преместя да живея в Австралия с новия си приятел. Колкото и забавно и безгрижно да ви звучи, всъщност това бяха едни от най-напрегнатите мигове от живота ми.

Лятото беше забавно. Отдавахме се на приключения и не се притеснявахме за нищо. Но щом есента дойде нямах никакви планове и затова с приятеля ми се преместихме да работим в Китай. Неговата идея след Китай беше да се върне обратно в Австралия за година. Така и направихме - спестихме немалко пари, но пък за сметка на това през голяма част от времето в Австралия се чувствах непълноценно.

Работех в магазин за къмпинг оборудване, пълен с дребнави колеги, които създаваха излишно напрежение. Междувременно, всичките ми приятели, с които се дипломирах в Ню Йорк, започваха първата си работа в рекламни агенции, списания и вълнуващи стартъпи. Постоянно си задавах въпроса дали взимам правилното решение, като не постъпвам като тях. Що за кариера градя? Следвах ли правилния път или просто се бях пуснала по течението? Какво всъщност исках да направя с живота си? Нямах отговорите на нито един от тези въпроси.

Когато погледна назад, обаче, виждам нещо напълно формално. Задавах си тези въпроси, когато бях на 23, а отговорите дойдоха едва години по-късно. През цялото това време се самоубеждавах, че съм взела правилното решение да преследвам мечтите си.

Ако се намирате в подобна позиция, то ето и моят съвет към вас.

Спрете да преосмисляте всичко. Спрете да мислите, че следващото решение, което вземете, ще е животоопределящо. Напротив, всяка една стъпка, която правите, е само още една страница от живота ви. Колко дълга е книгата не е ясно.

Работете в ресторант поне веднъж. Ще срещнете хора, които ще ви изненадат. Ще се сдобиете с нови умения, които ще са ви от полза навсякъде, където ви отведе съдбата.

Отдайте времето си доброволно на някого, който наистина има нужда от него. Работете в приют за животни или пък помогнете на някой бездомен. Отплатата ще намерите в усмивката на онзи, на когото помагате.

Опитайте йога, изкачете връх, отидете в част от града си, в която никога не сте били.

Водете записки от приключенията си.

Говорете с хора по-стари от вас. Научете историите им. Говорете с деца. Научете и техните истории.

Купете си еднопосочен самолетен билет без планове за връщане. Ако разполагате с ограничен средства, научете се как да контролирате финансите си. Продайте нещата, които не са ви необходими; дрехите, които не ползвате. Работете усилено.

Бъдете близо до хората, на които искате да приличате. Задайте им въпросите, които винаги са ви вълнували и никога не преставайте да питате.

Четете. Ако не обичате да четете, свалете си аудио книги.

Не се дръжте сякаш живеем два пъти. Получаваме един живот и един шанс за пълноценност. Не си заслужава да се задълбочавате върху моментите, които ви се иска да промените. Поучете се от тях и продължете напред.

Живейте. Живейте в момента. Дори, ако не знаете къде да започнете, просто започнете!